Мария Гуленина е родена в Одеса, в семейството на арменец и украинка. Завършва Одеската консерватория. Основната ѝ дейност започва през 1983 г. като солист на Националния театър за опера и балет на Република Беларус в Минск. Мария Гулегина е смятана за едно от водещите драматични сопрани в света, единствената, която е изпълнявала главни роли в 16 нови постановки в театър Ла Скала, между които „Манон Леско“, „Тоска“, „Бал с маски“, „Макбет“ и др.

Гулегина е изпълнила над 165 пъти в Метрополитън Опера в Ню Йорк главните роли в „Аида“, „Турандот“, „Тоска“, „Норма“, „Макбет“, „Набуко“, „Андре Шение“, „Дама пика“, „Селска чест“ и др. Обявена от критиката за „Кралица на операта“, тя често се представя в най-важните оперни театри по света, като Виенската държавна опера, Мариински театър, Баварската държавна опера, „Дойче Опер“ Берлин, „Театро Лисеу“, „Ковънт Гардън“, „Опера Бастий“, „Театро Колон“, Болшой театър и др.

Наричана „Руското сопрано с Верди във вените“, тя е носител на многобройни награди и отличия, между които „Премио Пучини“ 2009, наградата „Джовани Дзанатело“, златен медал „Мария Дзамбони“, златен медал от фестивала в Осака, наградата „Белини“ 2001, наградата Arte e Operosità nel Mondo от Милано и др. За обществената си ангажираност тя е наградена с ордена на „Света Олга“, най-високото отличие на руската православна църква. Гулегина е почетен член на борда на Международния Параолимпийски комитет и е глобален посланик на добра воля на УНИСЕФ.

Жозèп Карерас и Кол, прочут по света като Хосè Карèрас, е испански оперен певец от каталонски произход, един от Тримата тенори (заедно с Лучано Павароти и Пласидо Доминго), известен с Пучиниевите и Вердиевите си партии.

Първото публично изпълнение на Карерас, „La donna è mobile“, е по испанското радио, когато той е едва осемгодишен. На 11 вече се изявява в реномирания барселонски театър „Лисеу“, в опери на Мануел де Фая и Пучини. Учи в консерваторията в родния си град и през 1970 г. дебютира в централни роли в „Набуко“ (Верди) и „Норма“ (Белини). В „Норма“ привлича вниманието на изпълнителката на главната роля, сопраното Монсерат Кабайе, която го кани да пеят заедно в „Лукреция Борджия“ на Доницети – това е първият голям успех на Карерас.

Марко Берти е италианският тенор, който в момента е най-търсеният от големите оперни театри в света, където той е оценен заради великолепното качество на гласа си, тембрата си „all'italiana“, силата на високия си регистър, вродената си музикалност, неговата сценично присъствие и художествено изпълнение.
Роден в Комо, той получава дипломата си по пеене в „Консерваторио Джузепе Верди“ в Милано през 1989 г. под ръководството на Джована Канети, след което продължава да усъвършенства своята вокална техника с Аделаида Сарачени, Пиер Миранда Фераро и ДжанФранка Остини.

След като спечели международното Concorso Giacomantonio, той дебютира през 1990 г. като Pinkerton в Madama Butterfly в Козенца.
Оттогава артистичното изкачване на Марко Берти продължава и блясъкът на кариерата му непрекъснато се консолидира в основните театри на Италия, както и в чужбина, където единодушно се възприема от обществеността и критиците. Интерпретациите му подчертават ясното му изражение, великолепното качество на гласа му, както мек, така и мощен и считан от мнозина за най-красив в италианската опера. Продължила повече от две десетилетия, кариерата на Марко Берти се състои от непрекъснат низ от успехи в големите оперни театри по света, от Covent Garden до The Metropolitan in New York, от Teatro alla Scala в Милано до Arena di Verona, от Liceu в Барселона до l'Opéra de Paris, Пекин и Токио.

„STYLE“, престижната добавка на Corriere della Sera, определи Марко Берти в четирите най-добри тенора в света, той е описан като италианският тенор за качество, оспорван между основните театри в света.

Надя Кръстева е родена в София , България. Завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София , последвано от допълнително обучение във Виена и с Анита Серкети в Рим. Кръстева стартира оперната си кариера в България през 2001 г., където дебютира на сцената като Сали Боулс в мюзикъл Кабаре в Националния музикален театър „Стефан Македонски“ в София. През 2002 г. Кръстева се присъединява към Виенската държавна опера , където тя е член на техния ансамбъл от септември 2002 г. до юни 2012 г., като дебютира на сцената като Фенена в „ Набуко“ на Верди и изпълнява в повече от тридесет роли, включително принцеса Еболи, Кармен, Леонор де Гузман, Сара, Презиосила, Марина, Олга и Сузуки.

Кръстева гастролира в редица престижни театри по целия свят като Bavarian State Opera in Munich, Vienna State Opera, Teatro alla Scala in Milan, Dutch National Opera, Berlin State Opera, Deutsche Oper Berlin, Paris Opera, Zurich Opera, Palau de les Arts Reina Sofia in Valencia, Semperoper Dresden, Theater an der Wien, Arena di Verona, Metropolitan Opera, San Francisco Opera, Chicago Lyric Opera, Bolshoi Theatre in Moscow and at the Teatro Colón in Buenos Aires.

Кирил Манолов е роден в София през 1976 г., където следва оперно пеене в Националната музикална академия. Той е лауреат на награди от различни певчески конкурси в България, както и във Виена, Варшава, Барселона и Бреша. Дебютът му е в Националната музикална академия в София като Дон Жуан („Дон Жуан“).

Репертоарът му включва ролите на Набуко („Набуко“), Симоне Боканегра („Симоне Боканегра“), Амонасро („Аида“), Марчело („Бохеми“), Енрико („Лучия ди Ламермур“), Жермон („Травиата“), Ренато („Бал с маски“), Фигаро („Севилският бръснар“), Дандини („Пепеляшка“), Фалстаф („Фалстаф“), Ескамилио („Кармен“), Карло Жерар („Андреа Шение“) и т.н.

През 2010 г. пее Фалстаф („Фалстаф“) в нова постановка във Висбаденската опера и през същата година прави своя дебют в Хамбургската държавна опера като Фалстаф. През следващите години беше чут като Фалстаф („Фалстаф“), Милер („Луиза Милер“), Фигаро („Севилският бръснар“), Симоне Боканегра („Симоне Боканегра“), Дон Паскуале („Дон Паскуале“) и Амонасро („Аида“) във Висбаден, Луна („Трубадур“) в Кьолнската опера, Фалстаф („Фалстаф“) в Хановер, Милер („Луиза Милер“) в Есен, Фалстаф („Фалстаф“) във Вупертал, Дулкамара („Любовен еликсир“) в Загреб, Амонасро („Аида“) в Нюрнберг, Дон Паскуале („Дон Паскуале“) в Дармщат и Фалстаф („Фалстаф“) в Будапеща, Равена и Лука.

Манолов пее Дон Карлос ди Варгас („Силата на съдбата“) в Парма, Форд („Фалстаф“) в Пиаченца, Амонасро („Аида“) в Римската опера, Дулкамара („Любовен еликсир“) в Берлинската Дойче Опер, Шарплес („Мадам Бътърфлай“) в Лас Палмас, Набуко („Набуко“) в Триест, Фалстаф („Фалстаф“) в Берлинската Дойче Опер, Реджо Емилия, Ферара, Савона и Триест. Той пее с голям успех в новата постановка на „Фалстаф“ с Маестро Рикардо Мути на Равенския фестивал и в Овиедо през юли 2015 г. Италианските критици го обявяват за най-добрия Фалстаф в света.

Илина Михайлова е родена във Варна, където завършва НМУ "Добри Христов" със специалност пиано и оперно пеене при Галина Димитрова и Мария Рокас. Веднага след това постъпва в НМА "Панчо Владигеров" в София в класа по оперно пеене на проф. Благовеста Карнобатлова и проф. Недялко Недялков.
През 2002 г. спечелва Първа награда на националните конкурси "Светослав Обретенов" в Провадия и "Парашкев Хаджиев" в София. След дипломирането си в България, завършва и Консерваторията "Джузепе Верди" в Милано в класа по оперно пеене на Вилма Борели. Участва в майсторските класове на Джакомо Арагал и Ернесто Паласио. В Милано дебютира в ролите на Фьордилиджи в "Така правят всички" от Моцарт и Церлина в "Дон Жуан" от Моцарт, както и в ролята на Дидона от "Дидона и Еней” от Х. Пърсел. Изпълнява Мюзета в "Бохеми” на Пучиниевия фестивал "Торе дел Лаго".

През 2008-2009 г. печели междунарнодния конкурс по оперно пеене "Азлико" в Комо и дебютира с голям успех в ролята на Норина от "Дон Паскуале" на Доницети. В следващия сезон е поканена за ролята на Мария в "Дъщерята на полка” от Доницети. Пее в оперните театри на Бергамо, Бреша, Кремона и Павиа. Участва в рецитал по повод 200-годишнината от рождението на Шуман в Комо заедно с Маестро де Куртис. През 2012 г. Илина Михайлова се появява и на българска сцена, дебютирайки в Софийска опера и балет с ролята на Адина в "Любовен еликсир" от Доницети на режисьорката Вера Немирова. От сезон 2013-2014 Илина Михайлова е солистка на Държавна опера Варна. Тук дебютира с Виолета в „Травиата” и Джилда в "Риголето" от Верди, Розина в "Севилският бръснар” от Росини, Норина в „Дон Паскуале” от Доницети.
През 2016 година блестящо защитава ролята на Мерседес на световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска. Певицата се изявява също в Пловдив, на Моцартовите празници в Правец и на редица италиански сцени.

Росен Ненчев e роден на 14.05.1982 г. Завършва Софийската математическа гимназия и висше образование в Университет за национално и световно стопанство, специалност финанси, както и магистратура в City university of Seattle, НМА „Панчо Владигеров” със специалност класическо пеене и магистратура в Музикалната академя „Марциали” в Милано. Дебютният концерт на Росен Ненчев, едва 19-годишен е във Варна като завършек на майсторския клас на тенора Калуди Калудов. Следват множество концерти в ДМА „Панчо Владигеров” (2007), Солистичен концерт в зала „България” под надслов „Оперни звезди от световната сцена” заедно с Деян Вачков - бас и Илина Михайлова - сопран. От 2007 г. продължава обучението си по класическо пеене в Милано, където работи с проф. Виторио Теранова и маестро Франко Федеричи-Парма.

Той е един от щастливците да бъде избран за мастър клас на оперната легенда маестро Хосе Карерас, който не веднъж го определя като свой любимец. През 2010 г. дебютира на летния фестивал в град Бергамо в „Травията” в ролята на Гастон. От 2011 г. е неизменен участник в постановките на „Театро Сан Бабила” – Милано, наречен още „Малката скала”. Участва в операта „Мадам Бътерфлай” в ролята на Горо, в „Лучия ди Ламермур” като Артуро, в „Набуко” като Измаил. Росен Ненчев изнася също в множество концерти в Милано, Комо, Бергамо, Севесо. През 2013 дебютира в ролята на Алфред от „Травиата” в Бергамо. Солист на националната ни опера е София, Росен Ненчев е един от най-перспективните таланти на България.

Михаил Михайлов е роден през 1987 г. във Велико Търново. Започва да учи пеене на 16 години, а преди това свири на цигулка. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, София през 2011 г. в класа на доц. Иванка Нинова. Участвал е в майсторските класове на Христина Ангелакова и Анна Томова-Синтова.
Оперния си дебют прави още като студент с роли от белкантовия репертоар – Граф Алмавива от „Севилският бръснар”, Едуард Милфорт от „Брачната полица” и Ернесто от „Дон Паскуале”. Кариерата му започва непосредствено след завършването на Музикалната академия с ролите на Неморино в „Любовен еликсир”, Алфредо в „Травиата”, Камий дьо Росийьон във „Веселата вдовица” и Беппе в „Рита”, като гост на МДТ „Константин Кисимов” и ТМПЦ Варна. Участва в редица концерти с почти всички оперни и филхармонични оркестри в страната. Опитът в кантатно-ораториалните произведения Михайлов натрупва на сцената на Софийска филхармония, където от 2012 г. често е предпочитан гост-солист. Пее теноровите сола в реквиемите от Моцарт, Сен-Санс и Верди, в „9-та симфония” на Бетовен, росиниевата „Стабат матер”.

През 2013 година, Михаил Михайлов дебютира във Великобритания, изпълнявайки „Реквием” – Верди, в „Royal Festival Hall”, Лондон, с Кралския филхармоничен оркестър. По-късно през същата година, участва във Верди/Пучини гала-концерт с Мюнхенския симфоничен оркестър.

През 2013 и 2014, се изявява на фестивалите: „KlassikaufderBurg”; „HerrenchiemseeFestspiele” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус, както и в рецитал с произведения от същия автор и „KlassikamSee” в ролята на Алфредо от „Травиата” и Херцогът на Мантуа от „Риголето”. През 2014/2015 участва в концерти с оркестъра на Филхармония Осака, както и в поредица от рецитали в Осака, Япония. Лауреат е на редица национални конкурси, както и на конкурсите за камерна музика: IV Международен конкурс за песенни дуа, посветен на творчеството на Рихард Щраус, София, България (втора награда и специална награда за изпълнение на песен от съвременен австрийски композитор) и XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия (Гран При).

Диригентът на “Opera D'amore” Давид Хименес, който е роден в Барселона, започва да учи пиано и композиция в Консерваторията в родния си град. По-късно специализира дирижиране в Университета за музика и сценични изкуства във Виена при Карл Остерайхер и в Кралската академия за музика в Лондон при сър Колин Дейвис.

След дебюта си през 1994г. в Хановер със Симфоничния оркестър на NDR, испанският маестро се изявява на пулта на някои от най-прочутите концертни зали като Роял Албърт Хол в Лондон, Берлинската филхармония, зала „Плейел“ в Париж, Концертхаус- Виена, Сънтори хол- Токио, Карнеги хол и Ейвъри Фишер Хол в Ню Йорк. Дирижирал е Виенската, Лондонската и Мюнхенската филхармонии, Оркестъра на Париж и оркестъра на Миланската Скала, с участието на солисти от ранга на Йо-Йо Ма и Антонио Менезес.

Операта заема особено място в неговия творчески път. Давид Хименес е дирижирал прочути певци като Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Кири Те Канава, Роберто Аланя, Анджела Георгиу, Брин Терфел и др. в различни оперни произведения, поставени на сцените на Миланската Скала, Виенската Щатсопер, Ковънт Гардън, Оперите в Цюрих, Вашингтон и Сидни, Дойче опер - Берлин, Театър Шанз-Елизе- Париж, Театър „Лисеу“ - Барселона, Кралския театър -Мадрид. Записите на Давид Хименес са издадени под знака на Decca, BMG Classics, Koch-Schwann, Erato и Discmedi.

Роден е във Варна. През 1975 година завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Елка Михайлова. Играе на сцените на театрите в Шумен (1975 – 1978), Варна (1978 - 1984), Пловдив (1984 – 1987). От 1997 г. е на щат към Народния театър „Иван Вазов“.

В Театър 199 играе в постановките: „Процесът по изчезване тялото на Исус Назарянина“ от Стефан Гечев, „Порок и престъпление (Вечерята)“ от Жан Клод Брисвил, „Вайсман и червенокожият“ от Георг Табори, „Син портокал“ от Джо Пенхол, „Фантомна болка“ от Елена Алексиева.

За перфектният звук в големите зали и арени навсякъде по света ще се грижи саунд инжинера, неизменен тонрежисьор на концертите на Андреа Бочели, Хосе Карерас, а също така в миналото и на великия Майкъл Джексън. Товаще е Давид Барбали!